Емпатията е мощен инструмент за охлаждане на страстите ♥ Даниъл ГОЛМАН
~ Да се успокоим
Всяка мощна страст се корени в импулса за действие; преодоляването на този подтик е съществена причина за прочувствената просветеност. То обаче може да се окаже необикновено мъчно в любовните връзки, където залогът е извънредно огромен. Реакциите при тях засягат някои от най-дълбоките ни потребности - потребността от обич и почитание, страха от занемаряване или прочувствено лишаване. Едва ли е чудно, че при фамилен скандал можем да се държим по този начин, като че ли самото ни оцеляване е заложено на карта.
Дори и по този начин да е, не трябва да забравяме, че няма по какъв начин да се стигне до позитивно решение, в случай че някой от съпрузите е в плен на прочувственото похищение. Едно от основните умения в брака е умеенето на сътрудниците да успокояват личните си неприятни усеща. Като цяло това значи да овладеят способността да се възвръщат бързо от затлачването, породено от прочувственото похищение. Тъй като умеенето ни да слушаме, мислим и приказваме ясно се стопява при такива прочувствени крайности, успокоението е извънредно градивна стъпка, без която няма по какъв начин да продължим напред.
~ Да слушаме и приказваме намерено
Слушането е умеене, което споява една двойка. Дори в разгара на абсурда, когато и двамата към този момент са станали жертви на прочувствено похищение, все някой - или и двамата - може да си наложи да се вслуша в другия макар гнева и да откликне на устрема на другия да позволи казуса. Двойките, хлъзгащи се към пропастта на развода обаче, остават в плен на гнева и задълбават ненужно в елементи по разногласието, без да се пробват да изслушват - та камо ли да одобряват - каквито и да е оферти за мир, които могат да се крият в думите на колегата им.
Защитното отношение на слушателя се демонстрира под формата на занемаряване или неотложно отменяне на недоволството, като че ли става въпрос за подигравка, а не за опит за смяна на нечие държание. Разбира се, при фамилни разногласия постоянно се стига до нападки или до толкоз мощен негативизъм, че всяка позитивна нотка може да остане нечута.
Дори и в най-лошия случай обаче е допустимо една двойка да филтрира чутото и да изолира враждебната част от диалога - предизвикателния звук, обидите, презрението, рецензията - улавяйки единствено главното обръщение. При такива условия е потребно сътрудниците да не не помнят, че негативната конфигурация на другия може да се дължи точно на значимостта на тематиката за него и че в действителност съставлява молба той да бъде чут. Затова и когато тя кресне: „ Ще спреш ли да ме прекъсваш, дяволите да те вземат! “, той може просто да каже, без да реагира намерено на враждебния звук: „ Добре, продължавай, довърши си мисълта “.
Най-добрата форма на откритото чуване, несъмнено, е емпатията - с други думи, способността да чуеш същинските усеща оттатък думите. Както видяхме в глава седма, с цел да може единият сътрудник в двойката да прояви емпатия по отношение на другия, е належащо личните му прочувствени реакции да се успокоят до степен той да може да възприема информация и физиологията му да е в положение да отразява възприятията на колегата. Без сходна физиологична конфигурация има огромна възможност преценките му да нямат нищо общо с истината. Емпатията се губи, когато личните ни усеща са толкоз мощни, че не разрешават физиологично хармонизиране и просто се постановат над всичко останало.
В брачната терапия постоянно се употребява един ефикасен способ за прочувствено слушане, наименуван „ огледало “. Когато единият сътрудник изкаже недоволство, другият го повтаря със свои думи, пробвайки се да съобщи освен мисълта, само че и възприятията зад нея. След това „ огледалният “ сътрудник пита другия дали вярно е отразил мисълта му, и в случай че не е съумял, пробва още веднъж, до момента в който не го направи както би трябвало. Упражнението наподобява елементарно, само че в действителност е много комплицирано за осъществяване. Точното отражение поражда освен възприятие за удовлетворение, само че и възприятие за прочувствена естетика. Този резултат самичък по себе си може да обезоръжи настръхналия съперник и да попречи на разногласието да се трансформира в скандал.
Изкуството на откритото слушане при спор се основава на способността да чуваме какво споделя другият във връзка с съответното си недоволство, без да се стига до персонални нападки. Психологът Хаим Гинот, „ дядото “ на стратегиите за дейно другарство, твърди, че най-хубавата формула за недоволствата е „ XYZ “: „ Когато направи X, ме накара да усещам У. Ще ми се да беше направил Z “. Например: „ Когато не ми се обади, че ще закъснееш за вечеря, аз се почувствах извънредно афектирана. Ще ми се да ме беше обадил, с цел да ме предупредиш “. Вместо това обаче в множеството случаи при фамилен скандал чуваме: „ Ти си егоцентрично, себично копеле! “ Накратко казано, откритото другарство не допуска грубости, закани или обиди, нито пък разрешава Каквато и да е форма на самоотбрана - извинения, бягство от отговорност, контраофанзива с друга рецензия и по този начин нататък. И тук емпатията се демонстрира като мощен инструмент за изстудяване на пристрастеностите.
Накрая, уважението и любовта обезоръжават враждебността в брака - както и на всички места в живота. Един от методите да уталожим пристрастеностите е да покажем на колегата си, че можем да забележим нещата и от неговата вероятност, която също е годна, даже и да не сме съгласни с нея. Друг метод е да поемем отговорността и даже да се простим, в случай че стане ясно, че сме сбъркали. Най-малкото, което можем да създадем, е да покажем, че слушаме деликатно и признаваме изразените от другия страсти, даже да не желаеме да продължаваме със разногласието: „ Виждам, че си ядосан(а) “. В други моменти - когато не се е стигнало до спор - признаването приема формата на похвали, на това да открием нещо у другия, което в действителност ни харесва, и да го похвалим. Това е методът да утешим колегата си или да натрупаме прочувствен капитал под формата на позитивни усеща.
От: „ Емоционалната просветеност “, Даниъл Голман, изд. „ Изток-Запад “, 2011 година
Снимка: danielgoleman.info
